Dec 22, 2007, 8:39 AM

Размяна

  Poetry » Love
1.3K 0 8
Размяна

Сърце от камък ти ми подари.
Вечна мъка аз ти завещах.
Адска сделка на безсмъртни -
Кръвопиец ме наричат от тогаз.

В нощта сред твоите покои,
пак ще чуваш моят глас.
А рано сутрин във пороя,
ще те виждам смътно аз.

Криле от пепел подари ми.
Аз ти върнах жеста с кал.
Разменяме си „вещи” мили.
На бледо кървав карнавал.

„Звуците човешки ти отнемам,
топлата прегръдка на деня.”
Каза ти и ме погледна.
И аз разперих своите крила.

„Аз пък те дарявам със страховете,
идващи със падането на нощта.”
Това дочу от пурпурните си завеси.
И сгуши се неистово сама.

Дяволска размяна в сълзи.
Обля ни черната тъга.
Тръгнахме в различни коловози,
аз сред митове, ти в реалността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рефицул All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Тръгнахме в различни коловози,
    аз сред митове, ти в реалността."

    Рисуваш,харесва ми
  • Браво!!!
  • Силен стих!
    Благодаря за критиката. Запетаята беше неуместна и недогледана, а "небе" мисля, че си е на мястото.
    Ще прочета и други твои неща!
  • Хубаво пишеш, Дяволче!
    Поздрави!
  • Браво!Харесваш ми

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...