2.03.2017 г., 19:16  

Разниии [раз]мисли

398 0 0

Бъркотия... обикновено това следва след много „безполезни” мисли.

И питам се на глас, дали всичко един ден ще се осмисли.

Дали животът ще придобие формата желана.

Или всичко ще остане съдба мечтана?

И докога по дяволите ще играем роли чужди, неприсъщи,

Само за да се почувстваме за миг могъщи?

А когато нощем тъмнината ни обгърне

И светлината своя гръб обърне,

Тогава кой ще лъжем в очите слепи, закърнели,

Истински неща скоро не видели ...

Тогава следва да се позаровим, там, дълбоко в душата скрита.

И да потърсим онази истина за много хора неразкрита – 

че страх ни е да бъдем „истински” и верни на себе си

дори отвътре страстта да ни гори....

Страстта да бъдеш ТИ, да вложиш плам и жар в живота свой,

да правиш всичко с  желание и хъс, да бъдеш своя собствен герой...

Но не – всеки де се бори за чуждо признание,

Без да отчита понякога своето обаяние...

А всеки е уникален, различен, луд, непривичен,

И понякога за обществените порядки нетипичен...

Изричайте го, хора, високо, на глас,

не се стремете да бъдете от  обществото само една дипълваща част...

Дори с цената на усмивки тъпи,неразбрани,подли, мазни,

Не позволявайте да станете на себе си омразни...

Че лошо е да живееш чужд живот- обществено морален,

Всекиму угоден,но понякога за теб фатален...

Отвътре все някога ще те загризка

И от сърце и душа ще ти се прииска,

Да събудиш оназ искрица трудно разпалима,

Дори понякога неразличима...

Искрицата за истински неща, по детски чисти, нереалистични,

Според някои дори идеалистични...

Но какво ви пука, та животът си е ваш и ничий друг,

Правете с него всякакви експерименти на всички напук...

Предизвикайте ги, провокирайте в тях чувства и емоции забранени,

Но оставете след себе си хора към добро променени....

Та... „бъркотията” сигурно никога не ще утихне,

Но ще съм щастлива и страстта ми да не стихне...

Да търся, да се намирам, да се губя отново,

Да се уча да започвам всичко наново...

Да любопитствам,да досаждам дори с въпроси

Като детенце, което за смислени отговори „проси”...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

-

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....