Бъркотия... обикновено това следва след много „безполезни” мисли.
И питам се на глас, дали всичко един ден ще се осмисли.
Дали животът ще придобие формата желана.
Или всичко ще остане съдба мечтана?
И докога по дяволите ще играем роли чужди, неприсъщи,
Само за да се почувстваме за миг могъщи?
А когато нощем тъмнината ни обгърне
И светлината своя гръб обърне,
Тогава кой ще лъжем в очите слепи, закърнели,
Истински неща скоро не видели ...
Тогава следва да се позаровим, там, дълбоко в душата скрита.
И да потърсим онази истина за много хора неразкрита – ...