Сърцето ми разбито силно тупти,
от очите ми кафяви капят едри сълзи,
устните алено червени прехапвам с все сила,
на пода като страхливо животно на кълбо съм се свила,
в ума ми хиляди въпроси. На тях кой ще отговори?
Отново предадена съм, излъгана, подло изиграна,
превръща се пак сърцето в до смърт болезнена рана.
Цялата си любов раздадох и капка не оставих...
за себе си забравих!
Защо да съм силна, свободна, красива,
щом усмивката ми е фалшива,
щом нямам надежда, щом доброто съм заличила, ...