Dec 15, 2011, 4:21 PM

Разочарование... 

  Poetry » Love
1391 0 2

Сърцето ми разбито силно тупти,
от очите ми кафяви капят едри сълзи,

устните алено червени прехапвам с все сила,

на пода като страхливо животно на кълбо съм се свила,

в ума ми хиляди въпроси. На тях кой ще отговори?

Отново предадена съм, излъгана, подло изиграна,

превръща се пак сърцето в до смърт болезнена рана.

Цялата си любов раздадох и капка не оставих...

за себе си забравих!

Защо да съм силна, свободна, красива,

щом усмивката ми е фалшива,

щом нямам  надежда, щом доброто съм заличила,

щом вярата в кутийка без ключ, дълбоко в себе си  съм скрила...

По-студена съм от зимна вечер,

сърцето е рана, душата - неизпята песен...

© Любов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??