Разочарование
Как можа?
Така да се подиграеш с мен!
Беше все едно ме гледаш в очите и ме лъжеш, а не зад гърба ми.
Сълзите не спират да текат,
намирайки място в омразата, която изпитвам към теб.
За мен ти си едно нищо,
хранещо се с лъжи и капка обич към себе си.
Самолюбец!
Не заслужаваш дори да помня името ти.
Не мога обаче да го изтръгна от мислите си.
Късно разбрах, вече си ме обсебил.
Мисля за теб и постъпката ти.
Искам света да спре да се върти,
да си избера място където да отида,
докато е спрял и после пак да го завъртя.
Тогава ти ще си далеч от мен.
Сега мразя себе си, а не теб - ти нямаш вина.
Аз съм виновна, че ти се вързах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Христозова Всички права запазени
А той ще си намери майстора рано или късно...