Разочарование

24.01.2010 г., 23:19 ч.

Поезия » Любовна

772 0 2

Как можа?
Така да се подиграеш с мен!
Беше все едно ме гледаш в очите и ме лъжеш, а не зад гърба ми.
Сълзите не спират да текат,

намирайки място в омразата, която изпитвам към теб.
За мен ти си едно нищо,

хранещо се с лъжи и капка обич към себе си.

Самолюбец!
Не заслужаваш дори да помня името ти.
Не мога обаче да го изтръгна от мислите си.
Късно разбрах, вече си ме обсебил.
Мисля за теб и постъпката ти.
Искам света да спре да се върти,

да си избера място където да отида,

докато е спрял и после пак да го завъртя.
Тогава ти ще си далеч от мен.
Сега мразя себе си, а не теб - ти нямаш вина.
Аз съм виновна, че ти се вързах.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Sorbus (Пенко Пенков)

2010-01-26T01:46:18+02:00

УЖАС! 98% емоция и 2%поезия.
Ей, момиче! Пуснало си "творба" в сайт за литература! Още повече там, където се пишат СТИХОВЕ. Наясно ли си с това?
bori1478 (Боряна Иванова)

2010-01-24T23:36:02+02:00

Зад всяка дума се крие толкова много омраза...Но не забравяй,че все пак времето лекува А той ще си намери майстора рано или късно...