Разпети петък... 2

Ей двайсет века вече от тогава

и все с надежда чакаме – Христос

от мъртвите (за божия прослава!)

отново  да възкръсне венценос...

Не ни омръзна все да влачи Кръста

Исус във земния си дял жесток,

но знаейки, че утре ще възкръсне

и вече не като човек, а – Бог,

Спасението наше ще измоли

от милостта на своя Бог-Отец...

... А нещо май не вярваме?... Защо ли?...

– Защото ли – във Рая взе крадец!...

Или́, че в еволюцията спряло

Човечеството просто озверя́ –  

и връща се към своето начало

във предчовешки диви времена́?...

И нравите му са тотално същите,

но в технологиите е напред,

че може, както пие си кафето вкъщи,

да гръмне и „досадния“ съсед...

И всеки Бог  разпънало на Кръста

Човечеството може векове́ –

да се кълне: в небесното„възкръсване“

и с Вярата пред свойте синове́...

... И днес е там в основата на Кръста,

камбаните не спират във нощта,

а храмовете с хора са задръстени,

но Вярата им – с трайност на свещта,

която вън един внезапен вихър

със порив луд за миг ще угаси́...

– А във душите им е тихо... Тихо!...

... Не се замислят: Кой ще ги спаси́!...

17.04.2020.

Разпети петък