7.06.2008 г., 11:01 ч.
Разпиляна
Разпиляна във вятъра, малки трошици.
Разпиляна по земята, парещ пясък.
Разпиляна във водата, по безброй воденици,
разпиляна из огъня, изпепеляващ блясък.
Разпиляна в душите, кристални спомени,
разпиляна из разума, смешно-тъжни оксиморони.
Разпиляна в сърцата, безсърдечни погроми,
разпиляна в живота, апокалиптични преломи.
Разпиляна по Земята, пространствено игнорирана,
разпиляна във времето, глухо крещяща.
Разпиляна из измеренията, от любов окриляна,
разпиляна из Вечността душа пламтяща...
Разпиляна по земята, парещ пясък.
Разпиляна във водата, по безброй воденици,
разпиляна из огъня, изпепеляващ блясък.
Разпиляна в душите, кристални спомени,
разпиляна из разума, смешно-тъжни оксиморони.
Разпиляна в сърцата, безсърдечни погроми,
разпиляна в живота, апокалиптични преломи.
Разпиляна по Земята, пространствено игнорирана,
разпиляна във времето, глухо крещяща.
Разпиляна из измеренията, от любов окриляна,
разпиляна из Вечността душа пламтяща...
© Линда Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"Разпиляна из измеренията - от любов окриляна,
разпиляна из Вечността душа пламтяща"
Хареса ми! Много! Метафорите са провокиращи и въздействащи! Поздрави, Линда!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
но ми хареса !!!