Разпиляна стомна
Разпиляна стомна
На дребни късове умира,
стомна разпиляна във всемира,
ръка немощна на старица,
дръжката крепи като свещица.
Очи си вперила е в долината,
тежи и дръжката в ръката,
гледците и се впиват в стомната строшена,
лумват спомени в душа - отколе набраздена.
Майчица е тъжна и любяща,
любима е била - пламтяща.
Сега се вижда в стомната строшена -
на дребни късове е,... уморена... уморена!
... И горест в сърце и се надига,
в ухо си чува песента на чучулига,
в сърце си нишка тъничка преде -
ще дочака..., ще дочака... своето дете!
Вятър косите бели разпилява,
дръжката на стомната се олюлява,
очите гаснат в чезнеща жарава,
Стомната сиротна на двора си остава.
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
