Разпиляна стомна
На дребни късове умира,
стомна разпиляна във всемира,
ръка немощна на старица,
дръжката крепи като свещица.
Очи си вперила е в долината,
тежи и дръжката в ръката,
гледците и се впиват в стомната строшена,
лумват спомени в душа - отколе набраздена.
Майчица е тъжна и любяща,
любима е била - пламтяща.
Сега се вижда в стомната строшена - ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up