2.11.2013 г., 13:58

Разпиляно

597 0 0

Косата разрошена,

очите притворени...

Сънувам ли?

Вече не зная...

Ту има те, няма те.

Тук си - отиваш си.

С усмивка оставяш ме

или с тъжни очи...

Сега съм сама, 

но имам те - 

в сърцето ми, 

даже насън.

Аз зная, ще дойдеш,

неизменно с усмивка!

Ще се стопля 

в твойте ръце...

А после - така есенно,

ще се върнеш

при нея...

другата твоя...

Разрошил косите ми,

пил от дъха ми...

Кажи ми - 

сънуваш ли ме?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...