Косата разрошена,
очите притворени...
Сънувам ли?
Вече не зная...
Ту има те, няма те.
Тук си - отиваш си.
С усмивка оставяш ме
или с тъжни очи...
Сега съм сама,
но имам те -
в сърцето ми,
даже насън.
Аз зная, ще дойдеш,
неизменно с усмивка!
Ще се стопля
в твойте ръце...
А после - така есенно,
ще се върнеш
при нея...
другата твоя...
Разрошил косите ми,
пил от дъха ми...
Кажи ми -
сънуваш ли ме?
© Илияна Всички права запазени