Разпиляно

Косата разрошена,

очите притворени...

Сънувам ли?

Вече не зная...

Ту има те, няма те.

Тук си - отиваш си.

С усмивка оставяш ме

или с тъжни очи...

Сега съм сама, 

но имам те - 

в сърцето ми, 

даже насън.

Аз зная, ще дойдеш,

неизменно с усмивка!

Ще се стопля 

в твойте ръце...

А после - така есенно,

ще се върнеш

при нея...

другата твоя...

Разрошил косите ми,

пил от дъха ми...

Кажи ми - 

сънуваш ли ме?