mechtaq_za_teb (Валентина)
90 35
1.10.2007 г., 9:32 ч.

"Разпиляното сърце" 

  Поезия
569 0 3

Аз много плаках, всеки ден.
Валеше силен дъжд в моите очи...
Но теб не ще те има пак до мен
и вече трябва да не ме боли!
Аз толкоз време плаках и проклинах
нещото, наречено любов!
Отчаяно го търсих, но не го намирах
и сега превърнах се в човек суров!

Аз знам какво е всеки ден да страдам
и да нямам сили напред да продължа!
Любов на всеки да раздавам,
но вече аз на никой нищо не дължа!
Силна съм, макар сърцето да тъжи!
Ето я и моята усмивка на лице!
Измъчено, но вече няма да кърви
разбитото на хиляди парчета сърчице...
Жал ми е, че бях така добра
и че силно аз един човек обичах!
Но той така и не разбра...
че него с мили думи всяка нощ наричах!

Сега пада полуживо всяко парче
и след миг вече е умряло...
Аз толкоз много давах от моето сърце,
не усещайки, че само него имах, а то се е разпиляло...

© Валентина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??