"Разпиляното сърце"
Аз много плаках, всеки ден.
Валеше силен дъжд в моите очи...
Но теб не ще те има пак до мен
и вече трябва да не ме боли!
Аз толкоз време плаках и проклинах
нещото, наречено любов!
Отчаяно го търсих, но не го намирах
и сега превърнах се в човек суров!
Аз знам какво е всеки ден да страдам
и да нямам сили напред да продължа!
Любов на всеки да раздавам,
но вече аз на никой нищо не дължа!
Силна съм, макар сърцето да тъжи!
Ето я и моята усмивка на лице!
Измъчено, но вече няма да кърви
разбитото на хиляди парчета сърчице...
Жал ми е, че бях така добра
и че силно аз един човек обичах!
Но той така и не разбра...
че него с мили думи всяка нощ наричах!
Сега пада полуживо всяко парче
и след миг вече е умряло...
Аз толкоз много давах от моето сърце,
не усещайки, че само него имах, а то се е разпиляло...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Всички права запазени
