Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
23.05.2020 г., 23:38 ч.

Разплачи се! 

  Поезия » Любовна
806 6 12

Не плача. От доста години съм суха прокоба

на черна пустиня и жадна душа.

Пресъхнах. От кладенец жив станах кътана болка,

а очите в безсъница дирят съня.

Станах главня́ с пукот бързо горяла,

черен въглен, мъждеещ насила в нощта.

Няма дъжд, няма облак, земята е факла.

Бълнувайки жадна аз газя вода...

Да пълзи през окото, на миглите спряла -

нескопосано топла, човешка сълза...

Тук е тихо, пустинята нищо не казва,

само вятър се суче и пясък в кълба.

Ще поседна на камък, изпукал от болка,

ще завия очите си с пусти ръце.

Изплачи се, сърце, само толкова можеш,

нека тук да покълне от сълзи дръвче.

И да крее дори, да разлиства все рани,

спомен някакъв... И на заем живот.

Разплачи се! Осъмнала в черната оран.

Сухи орбити браздят със черен хомот...

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??