14.06.2007 г., 9:53

Разплаках небето

Поезия

1K 0 9

Разплаках небето

Разплаках небето с очите си -
две тъжни кафеви звезди;
поех от дъха му в гърдите си.
Напълних си чаша сълзи.

На глътки - изгарящи с болка горчива -
изпих я до дъно и пак си налях.
Как мога да бъда щастлива?
На космоса мъката - в мене събрах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много,много хубав стих!
Поздрав!

2007-06-16T03:01:47+03:00
Самира (Катерина)

Прекрасно е....много ме разчувства наистина!Поздравявам те!!!

2007-06-14T22:29:51+03:00
ria (Гергана Иванова)

Наистина е хубаво. Сега разсмей небето...

2007-06-14T13:09:33+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Прекрасно е

2007-06-14T10:28:55+03:00
Албиция (Йорданка Гецова)

След дъжд под дъгата пречистен,
по- хубав изглежда светът.
Вдигни натежали ресници -
с усмивка те чака денят.

Поздравления за чудесния стих!
Когато изплаче болката си, човек се чувства освободен от нея. Гледай напред!

2007-06-14T10:21:11+03:00