28.01.2014 г., 23:07

Разполовяване

999 0 23

 

                                  Полусенки, получувства в полунощ...

                                  Една любов, разполовена с нож.

                                  Полуизгрев, полуслънце в полуден –                

                                  едната част за теб, една за мен.

 

                                 Полузалез, полумъка в полумрак,

                                 пътеките ни се разделят пак...

                                 Полузвезди, полулуна и полустих,

                                 съмненията ти така и не простих.

 

                                Полугордост, полуобич, полустрах,

                                 парченца от смеха ти си събрах...

                                Полупесен, полудуми, полустон,

                                намерих им в сърцето си подслон.

 

                                Полуистини, дори полулъжи –

                                това ли искаш, моля те, кажи!

                                Полулюбов в една полудуша,

                                не, нямам време вече да греша!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отлично сътворена поетична изповед с мъдро
    и актуално послание! Толкова сме свикнали
    с "полунещата" и "полуистините" , че дори ги приемаме за нещо
    съвсем нормално, без да осъзнаваме, че всъщност
    не сме вечни, че живота е твърде кратък, за да се самозалъгваме
    с "полущастие" ... Поздрави!
  • С Джуд. Отлична игра на думи, браво!
  • Харесах!
  • Благодаря ти, Ена за стиха!И за коментара!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...