Разполовяване
Полусенки, получувства в полунощ...
Една любов, разполовена с нож.
Полуизгрев, полуслънце в полуден –
едната част за теб, една за мен.
Полузалез, полумъка в полумрак,
пътеките ни се разделят пак...
Полузвезди, полулуна и полустих,
съмненията ти така и не простих.
Полугордост, полуобич, полустрах,
парченца от смеха ти си събрах...
Полупесен, полудуми, полустон,
намерих им в сърцето си подслон.
Полуистини, дори полулъжи –
това ли искаш, моля те, кажи!
Полулюбов в една полудуша,
не, нямам време вече да греша!
© Рада Димова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
С Джуд. Отлична игра на думи, браво!
-
Харесах!
-
-
Благодаря ти, Ена за стиха!И за коментара!
-
Раде, не се притеснявай, темата за "полу" вълнува много хора в определен момент от живота. И всеки изяснява за себе си отношението към това полу. Така е устроен човек, ако искаме - искаме да е цяло и по възможност всичко... и по възможност тук и сега
Хубав е стихът ти, и си е съвсем твой, с твоето виждане на нещата "полу"!
Поздрав с нещо мое по темата
Не мога да живея живот наполовина.
Полудоверие...
полулюбов...
полудуша...
Аз исках всичко да ти дам.
И то завинаги -
дълбока, чиста обич,
вярност,
нежност,
топлота...
Не мога като въглен догарящо да тлея.
Полулетенето
съвсем не ми е във кръвта.
Аз искам
като слънце
във ясен ден да грея
и като факел
с буйно лумнал пламък
да горя.
Поздрави! -
Краси,ни най–малко не съм обидена!Даже обратното!Също мразя плагиатството и се пазя като дявол от тамян от това, но както казваш, темите са всеобщи, пишещите–много...Разбрах те прекрасно и ти благодаря за коментара!
-
radiola, не исках казаното от мен да се примеме като упрек. Не след Пушкин, а след Еклисиаст (1:9) не бива да се пише тогава.
Темите са всеобщи, т.е. ничии, значи никой не може да ги патентова. Стихът не е лишен от оригиналност. Макар да съвпадат представки, думите, словосъчетанията, римната схема и внушените идеи са други.
Не съм споменал за взаимстване на готови канстукции от чужди творби. Знам добре как се нарича това и съм непримирим към подобни неща.
Тук слуаят не е такъв.
Извинявам се, че не бях по-изчерпателен в предишния си коментар и оставих възможност за погрешно тълкуване на думите ми. -
Еее, Рада, то ако е така, значи след Пушкин никой не трябва да пише!
:
Полу-милорд, полу-купец,
Полу-мудрец, полу-невежда,
Полу-подлец, но есть надежда,
Что будет полным наконец.
1824 г.
Поздрав! -
Да, няма нищо ново под слънцето и сигурно има и още стихове с такава тематика.Не бях чела стихотворението на К.Виденова.Иначе не бих пуснала моето,особено тук!
-
Това имах предвид Краси, ти се оказа по-бърз
-
Темата за полунещата, както вяка друга, е експлоатирана и по-рано.
Но никога не се изчерпва. В крайна сметка, половинките правят цялото.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=261910 -
Оставих си те за десерт
Добра заигравка, Ради.
Категоричен и силен финал!
(напомни ми да ти пратя нещо от сорта пак на полу ) -
Благодаря ви Мисана, Вили, Арман– добре си дошъл, Краси,Динко,Кери,Людмил,Ангел и Ади!Лирическата ми нещо се скапва, но ще се оправи!
-
Ако ще е Любов, да не е полу- нека е цяла!
Пулунещата са тъжни и не ни носят щастие!
Поздравления за стихото! -
Уж "полу-", а си е направо безкомпромисно!
Поздрави! -
Агония - осъзнаване - избор. В стъпките на танго.
-
Поздрав,Ради! Натъжи ме твоят стих, но това са неща от живота. Пълно да ти е оттук нататък!
-
сещам се за истински случай от преди години. костенурка с 2 глави не се хранела и слабеела, защото не можела да реши с коя уста да се храни. медиците отстранили едната глава и животното оцеляло. поздрав!
-
Полуубива този полуживот...
а време за полупримирение в полуотчаяние няма...
Поздрав за тази тъжна игра на думи! -
Полудушата е полумъртва, Radiola, ако не се стреми към цялото.
-
Поздравления!
-
Отлично поетично развита тема за полунещата. Това придава и практическа
ценност на текста, защото в живота всичко се случва полувинчато, а не в пълнота.
Поздравление за хубавото стихотворение!: Мисана
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и актуално послание! Толкова сме свикнали
с "полунещата" и "полуистините" , че дори ги приемаме за нещо
съвсем нормално, без да осъзнаваме, че всъщност
не сме вечни, че живота е твърде кратък, за да се самозалъгваме
с "полущастие" ... Поздрави!