Разполовяване

Poetry

1K 0 23

Полусенки, получувства в полунощ...

Една любов, разполовена с нож.

Полуизгрев, полуслънце в полуден –

едната част за теб, една за мен.

Полузалез, полумъка в полумрак,

пътеките ни се разделят пак...

Полузвезди, полулуна и полустих,

съмненията ти така и не простих.

Полугордост, полуобич, полустрах,

парченца от смеха ти си събрах...

Полупесен, полудуми, полустон,

намерих им в сърцето си подслон.

Полуистини, дори полулъжи –

това ли искаш, моля те, кажи!

Полулюбов в една полудуша,

не, нямам време вече да греша!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Rimoza (Кръстина Тодорова)

Отлично сътворена поетична изповед с мъдро
и актуално послание! Толкова сме свикнали
с "полунещата" и "полуистините" , че дори ги приемаме за нещо
съвсем нормално, без да осъзнаваме, че всъщност
не сме вечни, че живота е твърде кратък, за да се самозалъгваме
с "полущастие" ... Поздрави!

2014-02-02T11:01:20+02:00
Човек (Анна Станоева)

С Джуд. Отлична игра на думи, браво!

2014-01-30T16:41:02+02:00
valia1771 (Ивон)

Харесах!

2014-01-30T16:29:05+02:00
Ена (Елена Гоцева)

2014-01-29T20:29:29+02:00
radiola (Рада Димова)

Благодаря ти, Ена за стиха!И за коментара!

2014-01-29T19:50:23+02:00