28 янв. 2014 г., 23:07

Разполовяване

1K 0 23

 

                                  Полусенки, получувства в полунощ...

                                  Една любов, разполовена с нож.

                                  Полуизгрев, полуслънце в полуден –                

                                  едната част за теб, една за мен.

 

                                 Полузалез, полумъка в полумрак,

                                 пътеките ни се разделят пак...

                                 Полузвезди, полулуна и полустих,

                                 съмненията ти така и не простих.

 

                                Полугордост, полуобич, полустрах,

                                 парченца от смеха ти си събрах...

                                Полупесен, полудуми, полустон,

                                намерих им в сърцето си подслон.

 

                                Полуистини, дори полулъжи –

                                това ли искаш, моля те, кажи!

                                Полулюбов в една полудуша,

                                не, нямам време вече да греша!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отлично сътворена поетична изповед с мъдро
    и актуално послание! Толкова сме свикнали
    с "полунещата" и "полуистините" , че дори ги приемаме за нещо
    съвсем нормално, без да осъзнаваме, че всъщност
    не сме вечни, че живота е твърде кратък, за да се самозалъгваме
    с "полущастие" ... Поздрави!
  • С Джуд. Отлична игра на думи, браво!
  • Харесах!
  • Благодаря ти, Ена за стиха!И за коментара!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...