Разполовяване

Poesía

1K 0 23

Полусенки, получувства в полунощ...

Една любов, разполовена с нож.

Полуизгрев, полуслънце в полуден –

едната част за теб, една за мен.

Полузалез, полумъка в полумрак,

пътеките ни се разделят пак...

Полузвезди, полулуна и полустих,

съмненията ти така и не простих.

Полугордост, полуобич, полустрах,

парченца от смеха ти си събрах...

Полупесен, полудуми, полустон,

намерих им в сърцето си подслон.

Полуистини, дори полулъжи –

това ли искаш, моля те, кажи!

Полулюбов в една полудуша,

не, нямам време вече да греша!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Rimoza (Кръстина Тодорова)

Отлично сътворена поетична изповед с мъдро
и актуално послание! Толкова сме свикнали
с "полунещата" и "полуистините" , че дори ги приемаме за нещо
съвсем нормално, без да осъзнаваме, че всъщност
не сме вечни, че живота е твърде кратък, за да се самозалъгваме
с "полущастие" ... Поздрави!

2014-02-02T11:01:20+02:00
Човек (Анна Станоева)

С Джуд. Отлична игра на думи, браво!

2014-01-30T16:41:02+02:00
valia1771 (Ивон)

Харесах!

2014-01-30T16:29:05+02:00
Ена (Елена Гоцева)

2014-01-29T20:29:29+02:00
radiola (Рада Димова)

Благодаря ти, Ена за стиха!И за коментара!

2014-01-29T19:50:23+02:00