Разпятие за любов
Като в приказен сън твоят лик се явява –
как притваряш клепачи и спускаш нощта
и по рамото меки коси разпиляваш,
а къдриците черни напевно звънтят.
Помня нежния допир на устните топли.
Всяко твое докосване сбъдваше блян
и дъха ми превръщаше в стон и във вопъл.
Като факла горях, от любов бях пиян.
Сякаш вчера потъвах в очите ти сини
и олтарът пред нас бе от тях озарен;
как отпивахме чаши с пенливото вино,
ти – със рокля от тюл и букетче от крем…
Днес със него в ръка влизам в същата църква –
да го сложа до теб в твоя вечен покров.
И да падна в снега след това полумъртъв
във пиянство най-страшно – това от любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Чальовска Всички права запазени
