Niveana

42 резултата
  • Пробуждане

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Гражданска
    Не можех, а и как да мога
    да си почивам равнодушен.
    И в костите ми лумна огън
    от всичко туй, което слушам.
    Не съм дошъл да диря сметка, ...
      519 
  • В задния двор на Европа

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Гражданска
    "Земя като една човешка длан"
    Г. Джагаров
    Земята ни - като човешка длан.
    Тя никому не беше нужна
    и само гордият, суров Балкан ...
      264 
  • Прогонени

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Гражданска
    "Земя като една човешка длан"
    Г. Джагаров
    Децата на България са боси.
    Децата на България изстиват.
    Към нея нямат никакви въпроси. ...
      562  14 
  • Театър

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Друга
    … И подлостта е форма на живот
    за ниски твари с мътни слепоочия,
    които в преднамерен, пъклен ход
    заместват думи с дълги многоточия.
    И срещите превръщат във театър. ...
      505 
  • Свобода ли е

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Друга
    Сега до края да отричаш,
    пиян от твойта свобода,
    и да се луташ безразличен
    във лабиринта на нощта,
    и да надвиснеш като камък, ...
      436 
  • Обикновено

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Друга
    Под купчината черна пръст
    остана цялото ми детство
    и този тъжен, буден кръст
    сега е моето наследство.
    Наоколо е мъдра тишина - ...
      426 
  • * * *

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Друга
    Понякога оставам без душа.
    В такива дни очите ми се губят.
    Когато се наситя да греша
    ще идвам във съня ти. Да те будя.
    И от шума на моите криле ...
      597 
  • Удавена реалност

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия
    И пак сме с теб в опушен ресторант.
    Стените се пропукват от мълчание.
    Безмълвни, сенките по празния таван
    попиват две абсурдни очертания.
    На масата – забравени цветя ...
      418  13 
  • Писмо в бутилка

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Любовна
    Един ли бряг ме викаше към тебе?
    Целуваше ме с приливните устни,
    а аз като ограбен кораб, древен,
    притихналия залив не напуснах.
    Пристигаха бутилките с писма – ...
      795  10 
  • Между небето и пръстта

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Любовна
    И сега пак до теб ще застана.
    То не беше любов и отричане.
    То не беше самотна отбрана
    и наложено благоприличие.
    То не беше любов. Беше скърцане ...
      489  15 
  • Приказка

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Любовна
    Във пламък гаснещ на светлик
    удавено море сега блестеше.
    Откраднат мит. Забравен миг
    във пурпура на чашите горчеше.
    Нощта отвори плахо своя храм - ...
      386 
  • Една различна нощ

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Друга
    В тази нощ се изля резеда
    и сънят е във тайник залостен.
    Не е нощ като нощ, а Съдба -
    сам Животът ми е на гости.
    Ставам пъргаво, с кана в ръка ...
      510  18 
  • Пред Рождество

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Друга
    На майка ми в памет
    Ти идваш мълчаливо-бяла,
    по-бистра от сълзата на момиче
    и като истина си цяла,
    и те очаквах като вричане. ...
      280 
  • Писмо до поискване

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Любовна
    Не беше сън. Наистина те срещнах
    сред падащия сняг и тишината.
    Усмивката ти - неподкупна бездна,
    погълна ме и път пое нататък.
    След нея дните - мръзнещи снежинки, ...
      492 
  • Пречистване - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия
    Навалял е снегът. И в душите е бяло.
    Съкровените мисли светят от истини
    и светът разпилян се събира във цяло,
    празнично-светъл, богат и пречистен.
    Твоят син се роди. Със звезда на челòто. ...
      284 
  • Гадаене

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия
    Намерих те, когато нищо нямах,
    когато самотата ми първична
    ме караше над восъчния пламък
    молитва за любов и смърт да сричам.
    На дъното на чашата с кафето ...
      548  19 
  • Реквием за една любов

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Друга
    И понеже си тръгна в най-дъждовната нощ,
    и по навик изтръгна от очите въпрос,
    и остави в сърцето скръбен белег от нож,
    а сълзите настъпваше както винаги бос.
    И докато ги спирах мисли-птици след теб ...
      501 
  • Живот от възли

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Друга
    В слабоумие ли сме създадени
    и кой всъщност ни е поискал?
    С чувства-разпятия раждани.
    Реални ли? Или измислени.
    Натрапчиво-нормална същност - ...
      364 
  • Вятърна соната

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Любовна
    Сякаш времето е остаряло
    на онази самотна гара
    и в косите - метално-бяло
    неизказан въпрос догаря.
    На абсурда пътеките свирят ...
      439 
  • Уморих се да бъда вълнà

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Друга
    Миг очакван и безразсъден,
    открадни ме. До дъх. Сега.
    Сътвори ме за бряг отвъден -
    уморих се да бъда вълнà.
    Грабни ме. И бъди вятър. ...
      260 
  • Покана за живот

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Друга
    Душата уморена в клетката запърха
    с безпомощно отпусната главица.
    Страхът на сърчицето ритъма обърка.
    Животът притаен е. Връхче на карфица.
    Понеже ù подхвърляха болезнени трошици ...
      360  12 
  • * * *

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия
    И погледът ми свети в твойте нощи.
    А дните са безкрайни и студени,
    и отчуждени като нежелани гости,
    защото зимата е вътре в мене.
    И от години носи мойто име. ...
      535  16 
  • Път

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия
    Този път онемя изведнъж.
    Този път не е вече река.
    Ни начало е, нито е длъж.
    Не е топло простряна ръка.
    Този път е змия във сърцето. ...
      359  11 
  • Като миг

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия
    И понеже е есен, и светът е унесен
    пак живота съдбовно да прекрои.
    А платът му е кестен и е мъничко тесен
    и конците са жълти, ръждиви треви.
    Запрепуска забързан. Като миг е отвързан ...
      390  14 
  • Писмо с обратен адрес

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Друга
    Беше дълго във гора изгубен,
    с леден дъх посрещаше зората.
    Беше невъзможно да се влюбиш,
    а пък близка ти е красотата.
    Неизбежно мене преоткри ...
      438  10 
  • Мигове

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Друга
    И времето е тъжен знак,
    че нещо бавно си отива
    и в лепкавия, хладен мрак
    душата като стон заспива.
    Линеят трескави слова ...
      463  11 
  • Защо ми е...

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Друга
    Защо ми е сърце от кръв и плът
    предателства жестоки да побира.
    Да скърца разглобено всеки път -
    недоразбрана, наранена лира.
    Пронизано сърце не ми е нужно. ...
      380 
  • * * *

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Друга
    И нямам, нямам път към тебе.
    А беше до забравяне отдавна.
    Дъждовен. Глух и непотребен.
    Април гризе. Април е рана.
    Години тъжни. Минаха без глас, ...
      392 
  • * * *

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия
    Затрупа мисли снеговеят
    и няма изход от леда.
    Животът ми, във път зареян,
    остави ли поне следа?
    Като леда премина крехък, ...
      362 
  • Присъда

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Философска
    Стъпката ни е боса,
    осъдена, неразбрана -
    няколко късни въпроса
    при неизбежна отбрана.
    Босонога, незряла присъда - ...
      353 
  • Усмивка в сълзата

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Гражданска
    Затворени в панелни грижи
    и душни, делнични обятия.
    Насъщният и той се ниже -
    живот ли е? Живот - проклятие.
    От дребни радости горчи, ...
      449 
  • * * *

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Философска
    Къде се ражда мигът -
    внезапно лумнал огън?
    От шепота на листа,
    от дъга в небосклона,
    от нестихваща тишина? ...
      306 
  • Автопортрет

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Друга
    Непокорна вълчица
    се оглежда във мене
    и се втурва привично
    в моя свят... И ме дебне.
    Вятър, влак ли отмина ...
      339 
  • Рожден ден

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Друга
    Замръкваше душата ми по чужди
    земи, така жадувани от мен.
    Капризите запълвах с мними нужди,
    а нуждите - със доброволен плен.
    И залъка оскъден побеждавах, ...
      759 
  • Болката

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Философска
    Голямата болка няма лице,
    голямата болка е анонимна.
    От нощите къса, от дните гребе,
    а бряг няма, няма да има.
    Голямата болка няма размер - ...
      379 
  • Вместо приказка

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Любовна
    Днес забравих да се подстрижа,
    а са доверчиви косите ми.
    Исках да изплета от тях риза
    за момчето, което обичам.
    Забравих? Не, не помислих ...
      428 
  • Изпепеляване

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия
    Пиеш ме с поглед, с думи ме галиш,
    приседнал на прага на моя живот -
    огън и страст в мен да запалиш,
    тайният огън на грешния плод.
    Мислиш за мене като за птица, ...
      381 
  • Есен

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Друга
    В памет на майка ми
    Есен. Не миналата, не в тази,
    в следващата ще бият камбани -
    Бога във нас да запазят.
    Пътят по-лесен да стане. ...
      298 
  • Разпънати детелини

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Философска
    Какво е животът - въздух погълнат,
    на кръст разпъната детелина,
    надежда без милост оръфана,
    поникнала в сняг малина.
    Накъсан се втурва, залутан, пътят, ...
      360 
  • * * *

    Niveana (Емилия Николова) Niveana
    Поезия » Любовна
    Отведи ме, Любов, не те питам къде
    и бъди ми доживотна присъда.
    Все от теб безизходно някой друг ме краде,
    твоя пленница искам да бъда.
    И бъди ми подслон, и небе ми бъди, ...
      397 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.