РАЗРАВЯНЕ СЪС БОЛКА
Аз често съм изправен до стената
и се опитвам сметка да си дам,
с какво ли не си пълних аз главата,
без смисъла му истински да знам.
Това не беше само моя воля,
защото с мъка се оформях сам...
И чужд акъл игра голяма роля...
Аз истините търсех грам по грам!
И работата ми вися на косъм,
а почвата се мяташе под мен...
Живеехме в живота нескопосан,
и правехме нещата ден за ден.
И днес нещата ни не се смениха!
О „истините” чужди са лъжи!
Най- прави пътища се изкривиха,
а всичко туй на мене ми тежи!
И като правя тази преоценка,
разравям с болка всичките си дни.
За мен Живота е фалшива сценка,
с насилие и „обедни” звезди!
26.10.2014г.София
© Христо Славов Всички права запазени