РАЗРАВЯНЕ СЪС БОЛКА

Аз често съм изправен до стената

и се опитвам сметка да си дам,

с какво ли не си пълних аз главата,

без смисъла му истински да знам.

Това не беше само моя воля,

защото с мъка се оформях сам...

И чужд акъл игра голяма роля...

Аз  истините търсех грам по грам!

И работата ми вися на косъм,

а почвата се мяташе под мен...

Живеехме в живота нескопосан,

и правехме нещата ден за ден.

И днес нещата ни не се смениха!

О „истините” чужди са лъжи!

Най- прави пътища се изкривиха,

а всичко туй на мене ми тежи!

И като правя тази преоценка,

разравям с болка всичките си дни.

За мен Живота е фалшива сценка,

с насилие и „обедни” звезди!

   26.10.2014г.София