Apr 29, 2015, 8:18 PM

Разравяне със болка

  Poetry » Civic
441 0 0

РАЗРАВЯНЕ СЪС БОЛКА

Аз често съм изправен до стената

и се опитвам сметка да си дам,

с какво ли не си пълних аз главата,

без смисъла му истински да знам.

 

Това не беше само моя воля,

защото с мъка се оформях сам...

И чужд акъл игра голяма роля...

Аз  истините търсех грам по грам!

 

И работата ми вися на косъм,

а почвата се мяташе под мен...

Живеехме в живота нескопосан,

и правехме нещата ден за ден.

 

И днес нещата ни не се смениха!

О „истините” чужди са лъжи!

Най- прави пътища се изкривиха,

а всичко туй на мене ми тежи!

 

И като правя тази преоценка,

разравям с болка всичките си дни.

За мен Живота е фалшива сценка,

с насилие и „обедни” звезди!

   26.10.2014г.София

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...