Колко много бездомни звезди.
Някога бяха всичките мои...
Приютени във двете очи
на света ми-по детски огромен.
Колко много път ни дели,
тази вечер, мен и небето.
И не мога да стигна дори
една-едничка, и тя да ми свети...
© Кольо Колев Всички права запазени