МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
8.02.2018 г., 9:55 ч.

Разстрел 

  Поезия
357 2 9

               На Никола Вапцаров

 

Кръв и два куршума.

Химикал.

Танц във лятна шума.

Карнавал.

 

Клони побледнели

от вина.

Облачни постели

и мъгла.

 

Кръв и два куршума.

Химикал.

Отлетели думи.

Листът - бял.

 

8.02.2018            08.30

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не съм много сигурна, че разбирам за какво точно спорим. Защо жена да не пише за Вапцаров? Компартията стореше социализъм, живели сме там, знаем как беше. Не се знае какво щеше да стане с него, ако беше доживял това време. Можем само да гадаем.За комунизма не мога да съдя, никой още не го е построил, може би ще си остане само утопия. Сега имаме един голям талант и героична личност, той принадлежи на всички. Поезията не трябва да се използва за политически цели, съгласна съм с теб.
  • Мария, погрешно ме разбра. Като казвам ,,политическа окраска", не става въпрос за стихотворението ти, а имам предвид, че партиите и най-вече една от тях, нямат право да ни го отнемат, защото антифашист не означава комунист! Напротив: Фашизъм и комунизъм са тъждествени понятия, нещо което го доказа покойният Желю Желев
    в знаменитата си творба „Фашизмът"!
  • Благодаря Силвия, Исмаил! Стихотворението няма политическа окраска. Той е бил осъден като антифашист. Това е важното, И е бил голям поет. Както вече споменах, аз описвам сън, това беше един експеримент от моя страна, предполагам, образът на Вапцаров се е смесил с моя житейски опит, но това е творчеството. Не претендирам да съм създала нещо кой знае колко стойностно, не съм била там, нито съм изследвала живота и поезията му, просто споделих настроението си.
  • Силно!
  • Обичам Вапцаров и неговите ,,Вяра'' и ,,Борбата е безмилостно жестока'' не би могло нищо да ги изтрие от паметта ми! Всеки, който пише за него ми става мил и драг и още повече ако е жена ! Общочовешките ценности, които проповядва той, са отвъдпартийни и никой няма право, да използва името му за политическата си окраска и най-вече компартията! Той принадлежи на цяла България и за това всички го обичаме! Вечна му памет! Поздравления, Мария! Прибирам стихотворението ти!
  • За Вапцаров, не знам. Струва ми се, че един голям поет не би искал да е жив на всяка цена.Но не мисля, че той би бил доволен да говорим от негово име. Всичко казано ще бъде преобразено от нашия светоглед - за добро или лошо. Аз лично не обичам ръкопляскания. Надявам се момчето, на което подарих химикала си като талисман във влака Белград - София в началото на 90-те и което отиваше да се бие на фронта, да е оцеляло, благодарение на вярата или суеверието си. Беше двайсетина годишен и много уплашен, а аз нямах нищо друго и му дадох това, което е най-ценно за мен. Смятам, че тайната на чудесата е не в това да се освобождаваш от излишното като от ненужен боклук, а да даваш това, което е ценно за теб самия. Но не откривам Америка, разбира се.
  • А моята лична история с химикал няма да я разказвам, за да не ме похвалите много.
  • Всъщност, това е описание на сън. Не знам с колко куршума е бил убит, но когато убиваш поет, куршумите винаги са два. Надявам се анахронизмът с химикала да не дразни много, химикалите са били въведени масово едва в 50-те. Но в съня ми така притиснах раните и кръвта спря, затова държа на химикала. Приемете го като паралел със съвременността. Това е банален факт, известен на всички, но все пак уточнявам. Описанията са за атмосфера. Има там някаква неразбория с предсмъртните му стихове, изпуснати моливи, изгубени листчета и т.н. Не претендирам за фактологична точност. Това не е документалистика. Благодаря, Гавраиле.
  • Разтрел?
    Два куршума,смърт!
    "Какво тук значи някаква си личност?"
Предложения
: ??:??