Разсъбличане
Разсъбличане
в съавторство с Михаил Цветански
Потърсих те в най-светлия си храм,
нарекох те Спасител и Месия,
и бях готова всичко да ти дам,
а туй, що нямам - в теб да го открия.
Разкъсваха ме сънища безчет,
бълнувах името ти в луди нощи.
Желаех те без срам, аз - просяк клет,
и във очите ти съм паднал още.
Не падай към земята с тез криле!
Тъй бели и атлазено измамни!
Ела със мен в безкрайното поле
на думите - омайни и уханни.
От думите дваж повече боли.
Душата сладострастно обладават.
Шептят измамно. Любят се с лъжи.
Криле от обич в миг изпепеляват.
Тогава претвори ме във сонет.
Бълнувай в тишината мойто име.
И няма да си просто просяк клет -
ще бъда благодарна, че те има.
Сонетът няма как да изрази,
това, що във гръдта ми жадно стене -
с прегръдка ти от смърт ще ме спасиш,
богат ще стана в твоето безвремие.
Целувка ще ти дам - дори безброй,
и нощем мълком аз ще те сънувам.
Със тебе във любовния порой
отдавна ми се иска да поплувам!
Ще се удавим - страст ще ни влече.
Готова ли си всичко да изгубиш?
Безумието ще ни съблече...
В душите ни... от толкова заблуди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
