26.07.2013 г., 13:59 ч.

Разсъбличане 

  Поезия » Любовна
805 0 5

Разсъбличане


в съавторство с Михаил Цветански


Потърсих те в най-светлия си храм,
нарекох те Спасител и Месия,
и бях готова всичко да ти дам,
а туй, що нямам - в теб да го открия.

Разкъсваха ме сънища безчет,
бълнувах името ти в луди нощи.
Желаех те без срам, аз - просяк клет,
и във очите ти съм паднал още.

Не падай към земята с тез криле!
Тъй бели и атлазено измамни!
Ела със мен в безкрайното поле
на думите - омайни и уханни.

От думите дваж повече боли.
Душата сладострастно обладават.
Шептят измамно. Любят се с лъжи.
Криле от обич в миг изпепеляват.

Тогава претвори ме във сонет.
Бълнувай в тишината мойто име.
И няма да си просто просяк клет -
ще бъда благодарна, че те има.

Сонетът няма как да изрази,
това, що във гръдта ми жадно стене -
с прегръдка ти от смърт ще ме спасиш,
богат ще стана в твоето безвремие.

Целувка ще ти дам - дори безброй,
и нощем мълком аз ще те сънувам.
Със тебе във любовния порой
отдавна ми се иска да поплувам!

Ще се удавим - страст ще ни влече.
Готова ли си всичко да изгубиш?
Безумието ще ни съблече...
В душите ни... от толкова заблуди.

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??