27.01.2013 г., 11:46

Разсъждения на тема мъже

2.1K 1 19

И този мъж излезе слаб пияч.

На вино. На жени, да не говорим.

Дойде по залез. Тръгна си по здрач.

Преди бутилка втора да отворим.

 

И този се оказа беден принц,

избягал от дома на Пепеляшка.

Каляската в дванайсет се стопи...

Отиде си, накуцвайки с тояжка.

 

И този се гласеше за поет -

словата му ухаели на рози.

Разпльокна се, прегазен като с джет,

когато го подхванах със въпроси.

 

И ето ме, подпряла чело с длан,

дояждайки кутия с курабийки,

май схванах най-накрая (срам, не срам)

защо жените станаха лесбийки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...