30.01.2013 г., 13:09

Разсъждения на тема свекърви

2.4K 1 13
''С чай ще я полея,
ще оскубя всички руси перушини. Аз съм го родила, ще отива с нея! Няма да го бъде!'' Камелия Кондова   Ще се случи така, че след време, дъщеря ми и тя ще се влюби. Страховете се блъскат във мене - кой детето ми, с яд, ще погуби.   Не от мъж се страхувам. (О, Боже, те - мъжете, съвсем не са страшни!) Мен свекървите пò ме тревожат - разлютени, ревниви и важни!   Те се вкопчват до кръв във синчето, като видят, че друг го придърпва. Що магии отнася момчето - до жена и насън да не стъпва.   Слагат мерника. Целят се бързо. Че жената-заплаха не дреме. Току-виж и синът се обвързал по-сериозно със женското племе.   Но орлицата-майка е хитра! Тук-таме ще заложи капани и детето ми, още наивно, като птиче във тях ще се хване.   Ще захапе парчето с отрова, ще заплаче, лишено от сила... Аз, свекърви такава порода, с удоволствие бих ги убила!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...