''С чай ще я полея,
ще оскубя всички руси перушини.
Аз съм го родила, ще отива с нея!
Няма да го бъде!''
Камелия Кондова
Ще се случи така, че след време,
дъщеря ми и тя ще се влюби.
Страховете се блъскат във мене -
кой детето ми, с яд, ще погуби.
Не от мъж се страхувам. (О, Боже,
те - мъжете, съвсем не са страшни!)
Мен свекървите пò ме тревожат -
разлютени, ревниви и важни!
Те се вкопчват до кръв във синчето,
като видят, че друг го придърпва.
Що магии отнася момчето -
до жена и насън да не стъпва.
Слагат мерника. Целят се бързо.
Че жената-заплаха не дреме.
Току-виж и синът се обвързал
по-сериозно със женското племе.
Но орлицата-майка е хитра!
Тук-таме ще заложи капани
и детето ми, още наивно,
като птиче във тях ще се хване.
Ще захапе парчето с отрова,
ще заплаче, лишено от сила...
Аз, свекърви такава порода,
с удоволствие бих ги убила!