2.02.2015 г., 17:24 ч.

Разсъмване 

  Поезия
682 0 10

Щур вятър. Остър януарски дъжд.

Но се разсъмва… Някак на инат.

И утрото намята се с дъга –

кахърна, като недолюбил мъж.

  

Гледа строго, под свъсени вежди,

на кантар усмивката си мери,

цветовете свои приглушава,

да не храни напразни надежди.

  

Поразмисля и не се чумери,

а на скритото свое залага.

Омагьосва зората, топи се

и във слънце сърцето си влага…

 

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Чудесно стихотворение с много емоция и вътрешен патос.
    Поздрави!
  • Уникални, много сполучливи метафори, оригинално
    сътворен стих със завидно поетично майсторство!
    Поздрави и от мен!
  • "А утрото намята се с дъга -
    кахърна като недолюбил мъж"

    И в началото, и цялата образност в стиха е олицетворена, което е голямо постижение.
    Много, много ми хареса стихът ти, Роси.
  • Омагьосано разсъмване - със зимно-пролетни напъни, като недоспал си мъж ... Поздрави за внушенията, Роси!
  • „На разсъмване всичко е розово...“ Омагьосваща образност.
  • Хареса ми, особено първият куплет.
    Поздрави!
  • Няма по-красиво и вдъхновяващо явление от пурпурно-розовеещо утро...!!!
  • Интересен ракурс към утрото демонстрираш, Роси, с втъкани множество стойностни образи. Майсторски го одушавяваш и пресъздаваш!

    Поздравление за творбата и творческа седмица, ти желая!
  • Кахърност си е за кахърните, те и скритото ще видят, другите нека гледат цветното на дъгата, дадено им е, иначе как?
    Щурост си оплела тук, разведрява се...
Предложения
: ??:??