Разтвори се, бездно
Р З Т В О Р И С Е
Колко тича времето след мене,
за да ме прегърне някой ден
да лекува старите ми рани
и прогони вятърът студен.
Аз пък исках болката да стигна
и да я запратя в дън земя.
В мен се вмъкна докато премигна.
От тогава аз не съм сама.
Всичко правя за да я изселя
и дано да се освободя,
ала има някаква повеля
и не мога да я победя.
Разтвори се, бездно, ти над мене!
Нека дъжд от тебе завали!
Болката тогава ще отмине.
Време, ти настигаш ме, нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
