5 mar 2015, 22:56

Разтвори се, бездно 

  Poesía » Civil
459 0 9

                                                        Р З Т В О Р И   С Е

 

 

                                                       Колко тича времето след мене,

                                                       за да ме прегърне някой ден

                                                       да лекува старите ми рани

                                                       и прогони вятърът студен.

 

                                                       Аз пък исках болката да стигна

                                                       и да я запратя в дън земя.

                                                       В мен се вмъкна докато премигна.

                                                       От тогава аз не съм сама.

 

                                                       Всичко правя за да я изселя

                                                       и дано да се освободя,

                                                       ала има някаква повеля

                                                       и не мога да я победя.

 

                                                       Разтвори се, бездно, ти над мене!

                                                       Нека дъжд от тебе завали!

                                                       Болката тогава ще  отмине.           

                                                       Време, ти настигаш ме, нали?

 

 

 

 

 

 

 

                    

                                                     

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Приятели - Исмаиле, Пламена, Мария, Таня благодаря ви,
    че и тази вечер не ме забравихте!Вашите коментари са важни за мен.Поздрав за всички и лека нощ!
  • В мен се вмъкна докато премигна.
    От тогава аз не съм сама.
  • Поздрави и от мен, Стойна,
    за поредния ти силен, и замислящ стих!
    Въздействаш впечатляваш с творчеството ти!
    Хубава и топла вечер ти желая!!!
  • Силна си, Стойна, силна си!
  • Благодаря ви, приятели, че отново сте с мен! Много съм ви благодарна, че има с кого да споделя вълненията си! Много сте важни за мен!
    Желая ви вдъхновение и сполучливи творби!
    Приятен и творчески ден!
  • Всеки иска да пребори болката, да я тръшне в земята,но не стигат силите ни, уви! Поздрав!
  • "Колко тича времето след мене,
    за да ме прегърне някой ден
    да лекува старите ми рани
    и прогони вятърът студен"
    Аз пък исках болката да стигна
    и да я запратя в дън земя.
    От тогава аз не съм сама"
    Толкова да ми хареса, Стойне!!!
    "В мен се вмъкна докато премигна"
  • За пръв път срещам тази идея, която поднасяш тук, Тони - времето, като приятел, който те застига, за да те утеши! Традиционно разглеждат времето като враг. Много ми хареса това твое хрумване, отлично поетично оформено!

    Поздравление за написаното! Оценявам го много високо.
  • Надбягване със болката.Несигурна
    война с поверия и недоверие.
    Спасител ли е времето? Лечител?
    И колко струва кърпената вечност?

    Благодаря ти ,че ме размисли.
Propuestas
: ??:??