Разтвори се, бездно
Р З Т В О Р И С Е
Колко тича времето след мене,
за да ме прегърне някой ден
да лекува старите ми рани
и прогони вятърът студен.
Аз пък исках болката да стигна
и да я запратя в дън земя.
В мен се вмъкна докато премигна.
От тогава аз не съм сама.
Всичко правя за да я изселя
и дано да се освободя,
ала има някаква повеля
и не мога да я победя.
Разтвори се, бездно, ти над мене!
Нека дъжд от тебе завали!
Болката тогава ще отмине.
Време, ти настигаш ме, нали?
© Стойна Димова All rights reserved.
