30.01.2006 г., 19:53

Разум или страст

1.2K 0 13

Не знам какво да правя!
Не знам какво да кажа!

Харесвам те,но милиони пречки има между нас...

Сърцето те желае,но разумът шепне с друг глас...

Размисъл последван от дълбока тишина.

Объркват ме и поривите на моята душа...

Кой път да поема

?Накъде да вървя?

Да съм с теб или просто сама

?

От копнежите да се отрека

и да си тръгна

или мечтите да сбъдна

?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз се питам същото...
    Красив стих!
  • Благодаря Вал
  • Пишеш прекрасно и душата ти е красива, хубаво дете! 6
  • Мони очарована съм
  • Усмивка, казваш се сега
    на хората със свойте стихове помагаш
    В душата ти е облачно и мрачно
    погълнала си мнго от отровите на любовта!

    Сега, когато истински обичаш
    и тайничко копнееш за грешната любов
    затваряш си вратите на сърцето
    и мислиш, че ще бъде за добро.

    Отвори душата си, недей така!
    Пробвай, за да разбереш
    Може с друга да е той сега
    но това не значи,че щастлив се чувства!

    Дай на него - той да предцени
    Може тя за него да копнее,
    но незнаеш той какво желае
    Всички знаем:

    ЛЮБОВТА Е ДАДЕНА ЗА ДВАМА
    А ОТ ГРЕШНАТА И ЗАБРАНЕНАТА ЛЮБОВ - ПО СЛАДКА НЯМА!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...