В укротяване на вълчия ми нрав

една овца в полето

намери своя 22-ри параграф

в звездите по небето.

От  спомена за приказките разгада

страната му прикрита,

звънчето елегантно иззвъня –

овцата го нарита.

Посегнал кожата да си смени

и кошница да си оплита,

приклекна вълчия ми нрав,

поел от таз овца възхита.

С кратък вой по старата луна,

протеста изрази и се съблече

открил бе своята съдба

изплетена

от вълната на овчето елече...