Развръзка
857
0
1
В укротяване на вълчия ми нрав
една овца в полето
намери своя 22-ри параграф
в звездите по небето.
От спомена за приказките разгада
страната му прикрита,
звънчето елегантно иззвъня –
овцата го нарита.
Посегнал кожата да си смени
и кошница да си оплита,
приклекна вълчия ми нрав,
поел от таз овца възхита.
С кратък вой по старата луна,
протеста изрази и се съблече
открил бе своята съдба
изплетена
от вълната на овчето елече...
© Христина All rights reserved.
