Реализъм
Прекрасна съм, момчета! И го знаете!
Изпращате ме с погледи улисани.
Минутата без мене век безкраен е
и губи си и слънцето, и смисъла.
Изгарят ви очите ми на вещица,
в усмивката лудуват триста дяволи.
На кръстопът посока съм (но грешната!),
магнит съм за стремежите ви ялови.
Омайвам с аромат на приключение,
умея всичко, сякаш съм магьосница -
подреждам мисли, къща - без значение
дали съм уморена и ядосана.
Ужасна съм - кошмарно независима
от чужда воля, хленч, благоволения.
Не искам да съм маминката хрисима
и да дондуркам "бебчо" на колене.
Да сме наясно - храмът на сърцето ми
не е приют за жалки неудачници
и бързо се превръщам в зла проклетница,
която ви се смее като плачете.
Буксувайте си кротко сред въздишките,
пишете ми поеми нескопосани,
но следвайте на здрав разсъдък нишката -
бъдете реалисти - за какво съм ви?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
