Реална съм ти
дори несъществуващото в мене.
Изглеждала съм по-правдоподобно
с насила придобитото значение.
Така неразглобима съм от нитове,
че с тях ме принуждаваш да остана.
Изграждаш ме от истини и митове.
Навярно тук съм, колкото ме няма.
Различна пресъздаваш ме и често
зависеща от гледната ти точка.
Досадно е. Не ти е интересно
еднаква да съм. Искаш ме порочна.
Но шестото ми чувство е вродено -
да мога по човешки да живея.
Реална съм ти, даже прекалено.
Не си планирал, че ще оцелея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени