Реалност
Почука в стъклото.
В прозреца потен
надникна с луната студена.
Тихо приседна,
свенливо погледна
и вдигна наздравица с мен.
Усмихна се весело,
аз пък се стреснах.
Пълзяща мъгла и стени.
Изчезнаха в мрака
илюзии всякакви...
Аз, тишината... и ти.
В прозреца потен
надникна с луната студена.
Тихо приседна,
свенливо погледна
и вдигна наздравица с мен.
Усмихна се весело,
аз пък се стреснах.
Пълзяща мъгла и стени.
Изчезнаха в мрака
илюзии всякакви...
Аз, тишината... и ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
