3.12.2006 г., 20:48 ч.

Реалност 

  Поезия
646 0 12
Почука в стъклото.
В прозреца потен
надникна с луната студена.
Тихо приседна,
свенливо погледна
и вдигна наздравица с мен.
Усмихна се весело,
аз пък се стреснах.
Пълзяща мъгла и стени.
Изчезнаха в мрака
илюзии всякакви...
Аз, тишината... и ти.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??