Dec 3, 2006, 8:48 PM

Реалност 

  Poetry
757 0 12
Почука в стъклото.
В прозреца потен
надникна с луната студена.
Тихо приседна,
свенливо погледна
и вдигна наздравица с мен.
Усмихна се весело,
аз пък се стреснах.
Пълзяща мъгла и стени.
Изчезнаха в мрака
илюзии всякакви...
Аз, тишината... и ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Random works
: ??:??