Реалност
Р Е А Л Н О С Т
Нали си ти днес моята реалност –
за мен изгряла, чакана звезда,
обгърнала ме в своята сияйност
и с лъч прекарал светеща бразда.
Бразда, пътека стигнала сърцето,
не синур зад пустееща земя.
Блести от мен до тебе под небето.
Без теб, но с нея аз не съм сама.
Да бе горещо слънце , би успяло
и сетния нектар да изсуши.
Да бе луна – под нея би се сляло
сияние от хиляди очи.
Но ти звезда си моята реалност.
сред хилядите светиш ти за мен.
Дарявам те със свойта всеотдайност
обречена до сетния си ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
