Р Е А Л Н О С Т
Нали си ти днес моята реалност –
за мен изгряла, чакана звезда,
обгърнала ме в своята сияйност
и с лъч прекарал светеща бразда.
Бразда, пътека стигнала сърцето,
не синур зад пустееща земя.
Блести от мен до тебе под небето.
Без теб, но с нея аз не съм сама.
Да бе горещо слънце , би успяло
и сетния нектар да изсуши.
Да бе луна – под нея би се сляло ...