21.07.2010 г., 14:57 ч.

Реалност 

  Поезия » Любовна
656 0 2

 


 

Светлината ми танцува за теб,
изблъсква изоставените страдания,
подрежда копнежно букет,
смалява големите разстояния.

 

Тишината ми нахлува за теб,
извлича тъжните затъмнения,
извайва невероятно късмет,
дарява с лунните прояснения.

Нежността ми се влива за теб,
разстила се в неразпознатите очаквания,
залива те с прелестен текст
и гали те с невероятните изчаквания.

 

Луната ми се навежда за теб,
грабва с незапомнените деяния,
отразява кристално проект,
разцъфват наново звездните сияния.

 

Вятърът ми скита за теб,
донася ти неустоимите ми послания,
прошепва и издухва мисли безчет,
допълва нежно с морски дихания.
 
Песента ми започва за теб,
настанява  пулсиращите желания,
броди по безкрайната степ,
пониква надеждно в обещания.

 

Реалността ми се бори за теб,
запалва действително мечтания,
изгаря да се позиционира и днес
и да посее великолепните предсказания.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Усмихна ме нежно стихчето ти, portishead!
  • неочаквани
    мигове
    спрели
    дихания
    неиздишани
    в рими
    опиянени
    недокоснати
    и предстоящи
    за целувки
    от сухи
    устни
    утолени...
Предложения
: ??:??