27.06.2015 г., 22:05

Реалност

620 0 2

понякога ми се 

иска да избягам

понякога и от реалността

но виждам пропастта

 

но знам че някъде 

ме чака 

сезонът мой

на любовта

 

сега дочух го

надалеч

вик прошепна

ми в нощта

 

ела при мене

с мен бъди

и любовта си 

ми дари

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кармен николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много мила и нежна творба.В началото е изпълнена с някакво тревожно чувство но много сполучливо излизаш от него:
    "Но знам, че някъде
    ме чака
    сезонът мой
    на любовта."
    И това ти дава основание да се съхраниш за бъдещето. Много ми хареса
    Кармен! Поздрав и хубава вечер!






    на любовта."
  • "но знам че някъде
    ме чака
    сезонът мой
    на любовта"
    Това ми хареса!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...