p7795 (Кармен николова) p7795 (Кармен николова)
40
Jun 27, 2015, 10:05 PM

Реалност

  Poetry » Love
621 0 2

понякога ми се 

иска да избягам

понякога и от реалността

но виждам пропастта

 

но знам че някъде 

ме чака 

сезонът мой

на любовта

 

сега дочух го

надалеч

вик прошепна

ми в нощта

 

ела при мене

с мен бъди

и любовта си 

ми дари

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кармен николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Много мила и нежна творба.В началото е изпълнена с някакво тревожно чувство но много сполучливо излизаш от него:
    "Но знам, че някъде
    ме чака
    сезонът мой
    на любовта."
    И това ти дава основание да се съхраниш за бъдещето. Много ми хареса
    Кармен! Поздрав и хубава вечер!






    на любовта."
  • ParvaNova (Ренета Първанова)
    ParvaNova (Ренета Първанова)
    "но знам че някъде
    ме чака
    сезонът мой
    на любовта"
    Това ми хареса!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0