27 jun 2015, 22:05

Реалност

623 0 2

понякога ми се 

иска да избягам

понякога и от реалността

но виждам пропастта

 

но знам че някъде 

ме чака 

сезонът мой

на любовта

 

сега дочух го

надалеч

вик прошепна

ми в нощта

 

ела при мене

с мен бъди

и любовта си 

ми дари

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кармен николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много мила и нежна творба.В началото е изпълнена с някакво тревожно чувство но много сполучливо излизаш от него:
    "Но знам, че някъде
    ме чака
    сезонът мой
    на любовта."
    И това ти дава основание да се съхраниш за бъдещето. Много ми хареса
    Кармен! Поздрав и хубава вечер!






    на любовта."
  • "но знам че някъде
    ме чака
    сезонът мой
    на любовта"
    Това ми хареса!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...