Понякога нямам небе
и птиците тъжно умират.
Светът се е счупил на две
парчета. А може би хиляди.
Порой по сърцето вали.
Напукани устни прехапва
животът. И много боли.
Душата е свита. Проплаква.
Понякога, черен и сляп,
страхът има хиляди лапи.
И в блато – без мост и без бряг,
спасение търси. И хапе. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация