ДИС (Деа)
284 6437
13.06.2020 г., 6:10 ч.

Реалност 

  Поезия
777 10 21

Понякога нямам небе

и птиците тъжно умират.

Светът се е счупил на две

парчета. А може би хиляди.

Порой по сърцето вали.

Напукани устни прехапва

животът. И много боли.

Душата е свита. Проплаква.

Понякога, черен и сляп,

страхът има хиляди лапи.

И в блато – без мост и без бряг,

спасение търси. И хапе.

Понякога нямам луна,

а изгревът зверски раздира

от гърлото вик. След това,

денят във зародиш умира.

 

Тогава измислям красив

свят – пъстър, обичан, жадуван.

И скривам се в своя си стих,

макар през сълзѝ нарисуван.

© Деа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??