Реалност

13.06.2020 г., 6:10 ч.

Поезия

906 10 21

Понякога нямам небе
и птиците тъжно умират.
Светът се е счупил на две
парчета. А може би хиляди.
Порой по сърцето вали.
Напукани устни прехапва
животът. И много боли.
Душата е свита. Проплаква.
Понякога, черен и сляп,
страхът има хиляди лапи.
И в блато – без мост и без бряг,
спасение търси. И хапе. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Реалност

Искате да прочетете повече?

Предложения