Реалност

Поезия » Философска

726 0 3

Сред зелените поляни, сред разцъфващи цветя

Под синьото небе и сянката на свежите листа

Аз виждам само моята скръб

Не владея стиховете

Не усещам ритмичността

Но що се отнася до живота - аз съм

олицетворение на безполезността

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ahri01

Много благодаря за коментарите! Усмихнахте ме!

2021-05-11T12:34:44+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Хахаха! То и в любов никой не ми се обяснява, Ив😊

2021-05-11T12:15:16+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Безполезността е голяма атракция, впрочем. Бактиса ми от полезни, честно 😊

2021-05-11T12:02:49+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0