xxxxxx (Alexandra)
3 2
6.09.2018 г., 0:52 ч.

Реанимация 

  Поезия » Философска, Друга
648 0 1

Тъмно е, защо не идваш?

Не ме ли обичаш вече?

Усещам аромата на душата ти,

мирише на любов с пеницилин.

Навън вали, дъжда облива кръста на отсрещния храм.

Коридора е празен и тъмен, а аз стоя със страха си все така,

все тук, винаги когато затворя очи.

Колко ли молитви е отнесъл този таван?

Колко ли сълзи са се разбили в мраморния под?

Ще танцувам с призрака ти танца на живота.

Ще паля свещ, след свещ докато запаля вечен огън,

който да сложа в сърцето си.

Ще изброя всички светци и ще целуна всички икони.

Ще се моля на богове и дяволи да дойдеш...

Тъмно е, защо не идваш?

Облечена с червена рокля, стоя пред тихата реанимация

в студения коридор, на празната пейка и те чакам. 

© Alexandra Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Замислих се. Дали лирическата чака любим човек да се върне в живота, или Бог, който, според нея не чува молбите и не вижда сълзите. И в двата случая има смисъл. Там, в чакалнята на реанимация са отправени милиони молитви към Бог, изплакани са реки от сълзи, изчакани са безброй часове. Надяваме се докторите да си свършат работата, а се молим на Бог. И, ако Бог каже Не, виним докторите... Отплеснах се. Това е хубава тема за есе. А творбата е чудесна! Поздрав за нея!
Предложения
: ??:??