Реанимация
Тъмно е, защо не идваш?
Не ме ли обичаш вече?
Усещам аромата на душата ти,
мирише на любов с пеницилин.
Навън вали, дъжда облива кръста на отсрещния храм.
Коридора е празен и тъмен, а аз стоя със страха си все така,
все тук, винаги когато затворя очи.
Колко ли молитви е отнесъл този таван?
Колко ли сълзи са се разбили в мраморния под?
Ще танцувам с призрака ти танца на живота.
Ще паля свещ, след свещ докато запаля вечен огън,
който да сложа в сърцето си.
Ще изброя всички светци и ще целуна всички икони.
Ще се моля на богове и дяволи да дойдеш...
Тъмно е, защо не идваш?
Облечена с червена рокля, стоя пред тихата реанимация
в студения коридор, на празната пейка и те чакам.
© Alexandra All rights reserved.
