Реанимация
Тъмно е, защо не идваш?
Не ме ли обичаш вече?
Усещам аромата на душата ти,
мирише на любов с пеницилин.
Навън вали, дъжда облива кръста на отсрещния храм.
Коридора е празен и тъмен, а аз стоя със страха си все така,
все тук, винаги когато затворя очи.
Колко ли молитви е отнесъл този таван?
Колко ли сълзи са се разбили в мраморния под?
Ще танцувам с призрака ти танца на живота.
Ще паля свещ, след свещ докато запаля вечен огън,
който да сложа в сърцето си.
Ще изброя всички светци и ще целуна всички икони.
Ще се моля на богове и дяволи да дойдеш...
Тъмно е, защо не идваш?
Облечена с червена рокля, стоя пред тихата реанимация
в студения коридор, на празната пейка и те чакам.
© Alexandra All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Замислих се. Дали лирическата чака любим човек да се върне в живота, или Бог, който, според нея не чува молбите и не вижда сълзите. И в двата случая има смисъл. Там, в чакалнята на реанимация са отправени милиони молитви към Бог, изплакани са реки от сълзи, изчакани са безброй часове. Надяваме се докторите да си свършат работата, а се молим на Бог. И, ако Бог каже Не, виним докторите... Отплеснах се. Това е хубава тема за есе. А творбата е чудесна! Поздрав за нея!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
